Направо към съдържанието

Сиджизмондо I д’Есте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сиджизмондо I д’Есте
Sigismondo I d'Este
сеньор на Сан Мартино, Кампогалиано, Кастеларано, Сан Касиано и Роделя

Роден
Починал
1 април 1507 г. (73 г.)
Управление
Период1501 – 1507
Герб
Семейство
РодЕсте (династия)
БащаНиколо III д’Есте
МайкаРичарда да Салуцо
Братя/сестриДжиневра д'Есте
Ерколе I д’Есте
Леонело д’Есте
Борсо д’Есте
Сиджизмондо I д’Есте в Общомедия

Сиджизмондо I д’Есте (на италиански: Sigismondo I d'Este; * 31 август 1433, Ферара, Папска държава; † 1 април 1507, Рим, Папска държава) от Дом Есте, е сеньор на Сан Мартино, Кампогалиано, Кастеларано, Сан Касиано и Роделя от 1501 до 1507 г., управител на Реджо, губернатор и лейтенант във войската на Херцогство Ферара,[1] генерален капитан на армиите на Херцога на Ферара.

Той е вторият син на Николò III д’Есте (1384 – 1441), маркграф на Ферара, Модена и Реджо, и на третата му съпруга Ричарда да Салуцо († 1474), дъщеря на Томас III дел Васто, маркграф на Салуцо. По-големият му брат Ерколе I д’Есте (1431 – 1505) е от 20 август 1471 г. 2-ри херцог на Ферара, Модена и Реджо.

Той служи от 1434 г. във войската на Сигизмунд Люксембургски. След това се бие с брат си Ерколе I д’Есте против Алфонсо V Арагонски. През 1463 г. е номиниран от незаконния му полубрат Борсо д’Есте (от 1452 г. 1-ви херцог Ферара, Модена и Реджо-Емилия) за управител на Реджо.[2]

През 1507 г. той пада на стълбите на базиликата „Свети Петър“ в Рим и умира.

∞ за Пицокара, от която има три дъщери:[3]

От Чечилия Ракези има един извънбрачен син: